Курсовите не вървят,
когато умът си мечтае за почивка, когато си пия чая от ройбос, когато си стоя
до печката, когато несъзнателно отварям блога..
Не мога да искам
нищо повече от това. Вдъхновено ми е, когато той ме събужда през нощта и ми
разказва. Вдъхновено ми е, когато слушам. А за него аз съм раковина, която без
думи прошепва океана в себе си.
Има толкова много от мен, което съм забравила в него и което никога не искам да взимам обратно. И съм толкова по-цяла без всичко мое, което му принадлежи - топли неизречени думи, тъжни морски залези, приглушени светлинки в очите ми от несподелени истини.
Време е за поезия.
Време е за поезия.
Музиката е Air, настроението
е въздушно, вечерта е предстояща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар