Калинката

Пътуваме тихо, угрижени в мисли,
"да не забравим за това и онова".
Метрото поклаща ни сънени още
и "понеделник" дамгосва на всички лица.

Но и тук под земята изгряват усмивки.
Мъничък дядо усмихва се сам.
И в шепа щастливо нещичко стиска,
сякаш магия се кани да пусне от там.

И ето подава се - истинска фея!
Червена, на точки, с малки крилца.
Калинката също за работа бърза,
но носейки радост, а не сивота!

Прекръстени недели

Всеки път щом те гледам на гарата
през стъклото на намръщен и стар автобус,
на раздели прекръствам неделите
и преглъщам на буци горчивия вкус.

После виждам как ти се смаляваш,
а тъжното в мен неусетно расте.
Затварям очи и за миг си представям,
че автобусът е счупен и на завоя ще спре.

Ще до тичам обратно, за миг ще те стигна,
и зад нас любопитен ще наднича града.
А шофьорът ще мине и с усмивка ще смигне,
Не всяка повреда носи на човека щета.

От понеделник

Бързам да стигна до теб, докато септември още е топъл и мирише на акварелно синьо небе. Изпитвам нетърпимост към времето, което ме дели от сбъдване на малки желания като това

да ти изсвиря falling slowly и да звучи като песен 

да помириша Португалия и Куба

да открия онази промяна в софийските дни, която да ми върне вдъхновеното търчане и хармоничното заспиване вечер

Но търсенето на тази нова посока е цяло пътешествие. Лутам се, губя се, но през цялото време гледам навътре към себе си с повишено внимание. Сутрин точно на светофара преди работа изпитвам онова копнеене по създаване, творене, изгубване в нови светове и за момент съм сигурна, че ей сега на ъгъла ще завия към Новия живот. 

Но после идва същото познато ежедневие, напомнящо ми деликатно, че нищо не се случва, без да се опитваш да го случиш сам. 

Списъкът с малки желания продължава да расте. А вечер остава малко време за измисляне на плановете и подготовка за случване. И точно когато съм на ръба на леко отчайване, веднага те набирам. Смеховете ни се сливат и петъкът започва да ми звучи все по-близо, а новия живот - е, той винаги започва в понеделник. 

Почакай ме

Почакай ме на малка непозната гара

когато лятото разрошено от недоспали делници 

пристига с прашен влак

и аз във него 

задрямала върху голяма раница

сънувам езеро 

Почакай ме 

ще бъде рано сутрин 

усмивките ни ще са още с махмурлук 

но цели непокътнати

и весело ще ни погъделичка гледката нагоре

към твоите пиянстващи балкани

Почакай ме

облегнат на капака на колата

за да избягаме  

с усещане за вечността на лятото

макар да е 

отседнало във бялата ми рокля

съвсем, съвсем за малко

***

влажна февруарска нощ

палатката е дом в който ме пазиш 

от вълците в съня ми


***

нежност са
ръцете ти
стискали ме здраво
на ръба на грапави скали

***

заспивам до теб
котката мърка на гърба ми
надушила любов