Вричане

Празни дни увивам в целофан
и изричам мантрата за неповтаряне.
На ръба на черното си сам.
Вричам се във оцеляване.

Кръгозорът ми от постоянни стимули
е мъглив от недовиждане.
„Вяра в неизчерпване на силите”
ми втълпява позитивното ми мислене.

Търся справяне със себе си
и разковничето за мечтаене
във мъглата от препятствия.
Без да ме е страх от падане.

*Снимка: art.com

Споменно

Небрежно съм разхвърлена във спомени.

Във гонене на празни словосъчетания,
като да „свърша невъзможното”,
се сблъсквах само с мрачни главоболия.
Измъчвах се в опитомяване
на непослушното си себе си
особено когато бе наоколо
за теб каквото и да е напомняне.
Побърквах се от сивите си понеделници
и полуделите си вече петъци.
Единствено живеех в грешките,
които бях направила от искане.

Сега, когато е отминало,
изглежда прекалено ясно.
На рими хиляди
един от друг били сме...

*Снимка: art.com

All good people read good books

Думите ми се вълнуват от еротика...

Думите ми се вълнуват от еротика
и от безсрамно разсъблечената истина.
Особено чувствителни са в пълнолуние.
Тогава стават част от семиотика,
която е обвита в мистика.
Вечер преди лягане са рошави,
застават на върха на пръстите
и неистово се молят за написване.
Понякога прочиташ ги в очите ми,
които са като че ли корицата.
Измисляш ми подхождащи заглавия
и с нетърпение отгръщаш страници...

Думите ми са половин въпрос и глупав отговор
(някои не присъстват в речника).
А най-красивите остават ненаписани...

*Снимка: art.com

В розово

По ноктите ми, в розово лакирани,
се отразяват танците
на идващото лято.
Ще бъде слънчево.
Макар за кратко,
ще се простираме
далеч в мечтите си
и ще топим в наслада часовете си.
И някъде във пясъка
дълбоко ще заровим
зимните легенди
за самота и неуспехи...