Празни дни увивам в целофан
и изричам мантрата за неповтаряне.
На ръба на черното си сам.
Вричам се във оцеляване.
Кръгозорът ми от постоянни стимули
е мъглив от недовиждане.
„Вяра в неизчерпване на силите”
ми втълпява позитивното ми мислене.
Търся справяне със себе си
и разковничето за мечтаене
във мъглата от препятствия.
Без да ме е страх от падане.
*Снимка: art.com
Много е хубаво, Иле! Пилотите казват, че да летиш през мъглата е изкуство. Дано и ние се научим!
ОтговорИзтриване