Сезоните във мен остават недовършени.
Наполовина пожълтели листите
се страхуват от сбогуване със лятото.
И е някак празно от преструване.
Липсва плътността на нечие присъствие,
което да изтрие
всеки спомен за разделяне.
Дали ще се оставя пак на зимата
да ме затрупа с белитe си въпросителни?
Няма коментари:
Публикуване на коментар