Малката елхичка пресвятка дружелюбно. Пропускам някакво поредно коледно събиране, защото пак (да, пак!) съм болна. Виното тази вечер наистина има вкус на края на годината (отпивам някакви последни слънчеви лъчи на август върху гроздето) и има нещо толкова спокойно в оправданието да остана тук сама. Изчезнало е всичкото онова повтаряне на спасителната мантра "само да се прибера вкъщи" и е останало само приятното усещане на "тук съм и имам всичко".
Имам чувството, че не разбрах какво точно ми се случи през 2011г. Имах най-топлата зима (чаят на Ани, суинга). Успях чисто емоционално и напълно безвъзвратно да се разделя с един човек от миналото, разбрах колко ценна мога да си бъда.
И тогава дойде Пролетта... Сутрин бях ходеща мечта, следобед се превръщах в сладка дрямка, която е сигурна, че сънят не свършва, щом отвориш очи, а вечерите изгрявах звезда от запечатаните залези в ирисите му, от топлите думи, на които на другата сутрин никой от нас не вярваше, но и които бяха причината да не спираме да се усмихваме...
Април беше първата ми болка от това, да изгубя някой наистина близък.
А лятото беше кратко. Работещо беше, но пък все пак успяваше да се измъква от големите сиви лапи на София. С него... Комарите, жегата, проваления план за море нищо не успя да го развали. Защото разбрах какво означава "всеки друг би бил само спомен за мъж".
Снощи погледнах писаниците за обещания за 2011. Останах учудена - много от тях се оказа че съм сбъднала. Къде нарочно, къде случайно, желанията ми са намирали своя път към случването си.
Тази есен обаче като че ли ми напомни колко много страхове са останали, колко много малки "искам", колко много не съм разбирала за себе си. И отново погледнах навътре, този път без да се плаша от тъмното.
Наскоро четох някъде в един блог, че старостта е за смелите. И младостта е за смелите. Смелостта да избираш, да казваш да и не, без да мислиш дълго, да се учиш преди всичко на себе си, за да знаеш къде и какво искаш да бъдеш.
А за 2012г. си пожелавам да бъда всичко онова, в което вярвам.*
*"Човек е това, в което вярва." Чехов
Няма коментари:
Публикуване на коментар