Розе J.P. Chenet в малка симпатична бутилка и хубаво грозде.
Празнувам есента.
Сурово европейско кино и Хемингуей. Лоши сънища, неспокойни сънища, Джими Хендрикс и момчета с дълги коси.
Ако можеше някой да ме бутне от този ръб на реалността, да залитна в един далечен следобед с теб.
Време е за стихове, изписани по есенни листа. Букови гори и последни песни на щурци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар