endless

Пробождат ни нервни очи, които изкачат от орбитите си, когато виждат щастливи хора. Отнемат ни от времето. Затова обичам да мисля за времето като за безкрайност, която винаги ще ми принадлежи, ще мога да се въртя около нея като във валс от Амели. А тя винаги ще си бъде там.
We have all the time in the world.
В тази безкрайност, в която ще успея да прочета всички книги по Балкани.
Да опитам всички хубави вина.
Да науча всички езици.
Да жужа, да мъркам, да грухххтя, да подскачам, да бърча носле, да облизвам, да махам с опашка от щастие. Треперят ми ръцете да прегръщат добри хора.

*Снимка: Lissy Elle