В стаята е тъмно. Ели учи езика на глухонемите, а аз пия чай и подсмърчам.
Сега се топля с твоя огън, достатъчно силен, за да пази от премръзване.
Имам си всичко. Хиляди минути, в които ми подаряваш влюбена есен. Когато е изморително шумно, мога просто да затворя очи и да бъда там, където тишината е допълнена от хубави мисли и шумолене на листа.
*Снимка
Няма коментари:
Публикуване на коментар