вече знам
колко точно струва
мълчанието между километрите
нетърпението в слушалката
невъзможността от докосване
месеци и дни са заседнали като буци в гърлото
тукисега е дъждовно и споменно
всичко изглежда нищо и никакво
като глътката вино след всяко пресъхнало "чао"
на което му липсват дланите ти върху гърба ми
но щом всяка сутрин
все още мога да те вдишам
(слял си се с мириса на пролет и дъжд)
всяко отсъствие
е просто временно
"каквото е такова"
*Снимка
Няма коментари:
Публикуване на коментар