цялата кънтя от безтегловни звуции те отмервам с обратното броене на луните
в които се оглеждат гладните ми вълци
с гума за молив опитвам се да трия
по черните мастилени петна от дните
докато в мене още океанморедуша неравноделно диша
а сутрин стъклото на света е замъглено
и е трудно в мъгли от хора да те търся
(и без това все нямам лист и химикал да те запиша)
и без да мигнат тази нощ ще вият
*Снимка
Няма коментари:
Публикуване на коментар