tranquility

Не знам дали е от "40-те правила" на Шафак, суфистките разкази на Руми и Шамс, изводите от разговора с Павката за чилаута като начин на живот, с който някои хора ни вдъхновяват, един блог с морета и лодки... но тези няколко дни се чувствам като откъсната от дебелата и тежка котва на Живота.
Празната стая, разпилените женски парцали и един сак по средата на стаята, оставен така нарочно, за да се спъвам в него и да ми напомня, че единственото, което нямам тук, е време. Вкъщи е хубаво, вкусно, спокойно и винаги за малко.
Мечтая за росни сутрини и голи небета, в които да се въргаляме, докато стане студено и тъмно синьо, а после да спим на твърда земя, в палатка, главата ми на топлото ти рамо. Лятото ще ни нашепва мечти и сънища цяла нощ, а на следващата сутрин ще ни чака нов дълъг и пътуващ ден.
И колкото и да се спъвам в часовниците, знам, че безвремието също може да е начин на живот.

*Снимка