Часът е точно "часовниците-тук-не-съществуват". Събужда те слънцето, което започва да пари по леко зачервената ти кожа. Опитваш да надигнеш глава, за да видиш къде си, но махмурлукът те удря право в слепоочието и падаш обратно назад. Изведнъж се стряскаш. Защитих ли си дипломната?? Кой ден е?? Защо не съм на работа?? Боже, умрях ли?!
Чакай малко, това на което лежа, пясък ли е? Ахаа, този шум със сигурност не е от хладилника в стаята. Това е шум от вълни, а тези крясъци не са на съседите, а на чайки... Щастието започва да взима връх над махмурлука и бавно успяваш да се изправиш. От двете си страни виждаш блажено заспалите си приятелки. Сега се оглеждаш в радиус няколко метра и забелязваш само красиви мъжки тела, светли коси на мургави жени, китари, тарамбуки, бутилки бира, бутилки ром, бутилки джин, бутилки мента...
Бавно работещите ти мочъзни клетки постепенно загряват. Пари със сигурност нямаш, но дипломната мина, работа все някога ще имаш и в момента си в Рая, който си заслужи...
*Снимка
Няма коментари:
Публикуване на коментар