прозорците широко отворени за въздух
и пролетна радостна глъчка
оставям мненията на непознати
за Живота и Мъжа в него
необорени
оставям заблудите за мен недокоснати
безсилие е да се защитавам от тях
оставям мислите си на припек
в копривщенско зелено
оставям ги да потънат в бирени залези
и да прелеят в естествени мъдрости
като ги оставям да отлежат
и когато пак не ми се оставя теб
оставям се на отлежалите си мисли
за дългите вечери в които съм оглеждала света в зениците ти
Няма коментари:
Публикуване на коментар