Гори

Понякога ми е трудно да повярвам, че тези уютни гори са само за нас. С толкова много пътеки, които някога ще сме обходили всичките, но все ще ни се струват нови и интересни с нещо различно, с мрачното небе и едва надничащото слънце, с дивите прасета, дебнещи вечер зад дърветата около нас. Гледам как приключенията рисуват огън в очите ти (затова можеш да го гледаш толкова дълго вечер) и ми се иска да запечатам всеки шум на листо наоколо, всяка случайна капка дъжд, всичко, което ни е разсмяло по пътя.

два дни без телефон
без часовник
само ти
бунгало в гората
една почти празна стая
с поникнало цветче на земята
и сънища в прегръдката ти

щастието се измерва в безвремие 

*Снимка