Над дома

Декември се е изтегнал на слънце, тук у дома и крачи бавно с мързеливи стъпки към най-долния ред от календара. В последните си дни лежи по корем на припек и отказва да бъде такъв, какъвто всички го очакваме - пухкав и закръглен от сняг, уютен и ухаещ на топли завивки. На декември му е омръзнало до гуша да бъде клише.

Декември тази година не е равносметки и празни обещания под лампичките на елхата. Декември този път е слънчево мечтаене, нови открития в усмивките на старите приятели, споделяне на смели планове, разказване на вдъхновяващи светове.
Декември не бърза за следващата година, защото още се наслаждава на тази. 

Декември е спонтанност, смях и полет. Истински, над слънчевото вкъщи. 

И ме приземява по-цяла, с тупкащо за нови слънчеви приключения сърце.