През обръчи

на панделка завръзвам октомврийските лъчи
играе ми се футбол с кестени
светът не съществува между четири стени
особено когато облаците с дъжд са се преместили
създавам се със поглед към звездите
и в тихи от копнежи пълнолуния
приятно е да вярваш във чупливите усещания
че той и ти и всичко е магическо сънуване

и се постигам с всяко следващо прескачане
през обръчи горящи в пламъци
от ежедневните противоречия

*Снимка: http://browse.deviantart.com/?q=sun&order=9&offset=120#/d1ctvjb

Всяка година по същото време

По това време на годината мисля постоянно за онази дървена схлупена къщичка в Жеравна, палачинките със сладко от френско грозде в двора и първата ми истинска поезия.
Есента бавно разбърква вселените в мен. Черно-бялото и цветното, музиката и тишината, смеха ми и носталгията.
Пожелавам си те. Миризмата на дъжд и канела увеличават липсите ти. Вечер не мога да заспя, преди да си спомня топлината ти, а после сънувам думи и мечти, които изричаме с погледи. Няма те, тук ли си, усещам, мечтая те, горчи, а после пак е някога и сладко. Косата ми ще става мека от ръцете ти, кожата ми ще се усмихва настръхнало, очите ми ще бъдат влажни от споделяне.
Всички малки сълзи в мен... ще преплувам през тях, за да те стигна. Там, на другия бряг на реката, където стоиш загледан във водата и малко тъжен.



*Снимка: http://morten-akawp.deviantart.com/

Вярвам в ангели

Защото когато не вярваш в ангели,
всичко отива по дяволите.

Трети ден без кафе

Бяло вино и "Любовникът" на Маргьорит Дюрас в леглото ми. Присетих се за нея от един блог и на спирката, докато нервно и говорещо по телефона чаках автобусa, я мернах при един ядосан чичко, който продаваше книги.
Гледах "Пина" на 3D и ми се танцува още повече. Днес под душа ритуално си обещах да не изпадам в есенни депресии. Трябва да намеря време (упс, и пари) за суинг, бягане, безцелно женско пазаруване+клюкаране, чистене, подреждане, писане, театър, изнамиране на нова музика, гостуване в Германия с Гери... А и ходене на лекции!

П.С. Тривиа: Докато слушах една песен на Sade, в която се пее "I would climb a mountain for you", се замислих: колко влюбени жени могат да се похвалят, че за тях е вярно. В буквалния смисъл? :)

10 минути

разрошени мисли
като подивели котки
по прозорците на чувствата ми
надничат от первазите
хаосът в мен
е правопропорционален на
на листопадите
през октомври
есента ще трае точно 10 минути
в които мога да си събера
от топлината в дланите ти
и да се подготвя за зимата

*Снимка: http://browse.deviantart.com/?q=autumn&order=9&offset=120#/d2bm2te