Разхвърлям се. По тетрадки и тефтери, листoве и файлове, бележки и смс-и. И само така мога да се почувствам цяла.
Топло е от студените ръце на момчето, което цял ден продава плодове и зеленчуци на студа, но се усмихва и даже казвай "заповядай". Той знае тайната на хубавия ден. А аз още я търся. Утре ще пробвам с "не започвай деня си, псувайки алармата".
А 2 дни вече чаршафите са постоянно намачкани от много..сс.ън. Мяяуу. Писна ми от сънливост, сополи, кихане и трицифрени числа (защото никога не се пада Неговата буква).
Дотук с оплакването. Бяха няколко свежи и слънчеви последни дни на октомври, а +... една малка полусбъдната мечта...
Чета: Политология и Хемингуей
Слушам: Много Шаде
