All good people read good books

Думите ми се вълнуват от еротика...

Думите ми се вълнуват от еротика
и от безсрамно разсъблечената истина.
Особено чувствителни са в пълнолуние.
Тогава стават част от семиотика,
която е обвита в мистика.
Вечер преди лягане са рошави,
застават на върха на пръстите
и неистово се молят за написване.
Понякога прочиташ ги в очите ми,
които са като че ли корицата.
Измисляш ми подхождащи заглавия
и с нетърпение отгръщаш страници...

Думите ми са половин въпрос и глупав отговор
(някои не присъстват в речника).
А най-красивите остават ненаписани...

*Снимка: art.com

В розово

По ноктите ми, в розово лакирани,
се отразяват танците
на идващото лято.
Ще бъде слънчево.
Макар за кратко,
ще се простираме
далеч в мечтите си
и ще топим в наслада часовете си.
И някъде във пясъка
дълбоко ще заровим
зимните легенди
за самота и неуспехи...

По допирателната

Изгубвам се по допирателната
на моя свят с големите вселени.
В изстинали окръжности
са старите ми грешки,
а потенциално новите
надничат от правоъгълни решетки.
Оглеждам се и търся
от всички вектори с посока коя е моята...

Сутрин

С истина измивам очите си.
Кошмари и сънища се стичат във мивката.
Накрвиво обличам си вярата
(намирам малко надежда в левия джоб).
Вместо кафе отпивам от стимула.
Един ден=оцеляване.
Закусвам изстинали сандвичи
от вчерашни илюзии.

Още е сутрин,
а вече очаквам нощта,
защото ми носи увереност...

*Снимка: art.com