Ягодово

скоро когато времето
е с вкус на ягоди
вечерите ще са пълни с топъл суинг
по мен ще се разлистват
усмихнатите ни случайни срещи
в косата си сутрин ще намирам цветя
(или чадърчета от коктейли)
ще се прибирам на пръсти
в студентската си стая
а тя е толкова малка
но побира толкова големи мечти
и те не са в буркани под леглото

и когато ухае на ягоди
е по-лесно да се вярва в любовта

Само не...

Позволявам ти да ме вземеш от тук.
Да ме измисляш в истории,
да ме танцуваш във мислите,
да ме рисуваш, сънувайки,
да ме мечтаеш болезнено,
да ме изговориш на езика,
на който говорят и птиците,
да ме докосваш, не вярвайки,
да ме мислиш във тъмното,
да ме гониш, не спирайки,
да ме пиеш до дъното...

Само не ме разпръсквай във спомени.

*Снимка: deviantart.com

Признание

Признавам си:
липсва ми чувство на влюбеност.
И е празно пространството
между двата ми реда споделяне,
когато няма за кого да ги напиша.
Но ми липсва вече
и чувство за търсeне.
В този свят от мелодии
избирам най-недовършено грешната.
Винаги.
А съм цялата тръпнене, гонене, случване,
непрекъснато вливане
в нечии звуци и ударни басове.
И сълзите ми са изплакани джазово,
а го няма този,
който да ми акомпанира усмивките.

И се питам, кога ще захвърля на вятъра
вредния навик на вечно премисляне?

До себе си

Надявам се разбра:
най-лошото е да се влюбваш
в патологичното бездушие на някого
и да си мислиш, че в твоето присъствие
то се превръща в истинна загриженост.
И се надявам още, че разбра:
от празните преструвки
остават голи спомени
и блудкавият вкус на безразличие.
И ако всичките импулси,
преминали през тебе някога,
са те оставили отвътре
като пропукано стъкло,
то знай, не са били любов,
а деструктивно главоблъскане
в борба с противоложното.

Предупреждения

Тя го предупреждава,
че може да обича само сутрин,
защото вечер е разпъната от
чернобели спомени-съмнения.
Че няма нужда той да я променя,
животът сам ще я подложи на метаморфоза.
Че е безумно влюбена във... самотата си.
Че се страхува малко от израстването на крилете си,
но още вярва в полета.

Той й отвръща,
че ще я научи да обича нощем,
когато хората са истински пред себе си.
Че не желае никога да я променя,
защото се е влюбил във променливите
блясъци в очите й.
(а те са отражението на душата й)
Че той обича също самотата й,
защото само в нея могат да пораснат и крилете й.
А полетът... е по-красив,
когато го мечтаеш и за двама ви.