Надявам се разбра:
най-лошото е да се влюбваш
в патологичното бездушие на някого
и да си мислиш, че в твоето присъствие
то се превръща в истинна загриженост.
И се надявам още, че разбра:
от празните преструвки
остават голи спомени
и блудкавият вкус на безразличие.
И ако всичките импулси,
преминали през тебе някога,
са те оставили отвътре
като пропукано стъкло,
то знай, не са били любов,
а деструктивно главоблъскане
в борба с противоложното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар