Признавам си:
липсва ми чувство на влюбеност.
И е празно пространството
между двата ми реда споделяне,
когато няма за кого да ги напиша.
Но ми липсва вече
и чувство за търсeне.
В този свят от мелодии
избирам най-недовършено грешната.
Винаги.
А съм цялата тръпнене, гонене, случване,
непрекъснато вливане
в нечии звуци и ударни басове.
И сълзите ми са изплакани джазово,
а го няма този,
който да ми акомпанира усмивките.
И се питам, кога ще захвърля на вятъра
вредния навик на вечно премисляне?
много ми харесва ... адски много, ако и аз се справям с музиката така както ти с писането, може да направим за вбъдеще :)
ОтговорИзтриване