В такива дни ми стига само
да пием чай от мащерка,
да си разказваме един на друг лъжи,
но пак да бъде много истинско.
Да ми събличаш думите
(а аз без тях съм сребърна
и отразявам слънцето).
Следобедно да се усмихваме.
И да е топло, както може да е
само и единствено през зимата.
*Снимка: deviantart.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар