Още едно парче Неделя, моля

алармата счупва съня ми
понеделник ми е будната съвест
чашата ми за кафе мирише на уиски
главоболието ми залита към лаптопа

да можеше само още едно парче Неделя

(само)снимачници

Време е

Неделя.
Оцветявам я в поезия и музика.
Сънливо мързелуване, кафето не помага пак.
Със лятото ще се сбогуваме.

Малка тетрадка

Имам малка тетрадка
със криле за корици
и във нея записвам
всяко мъничко "с теб".
А във моите зеници
се четат редовете,
на които пришивам
светлина всеки ден.
Имам малка тетрадка.
Няма как да забравя
всичко писано там.
Ти си малка загадка,
искам в мен да те скрия,
а си сън, но аз още не знам.

Bittersweet Symphony

Не се сърдете на август, че беше малко намръщен и се правеше на октомври. Месецът ми тъгуваше, защото не успях да отида на море. Плановете са, за да се провалят - доказано и изпитано многократно.
Приятелите обаче са мед за душата. Особено когато оплескаш нещата. Още обаче разрешавам дилемата - доброглупавостта недостатък ли е или положителна черта?
Така де. Няма море, но поне Шумен е все така прекрасен, а нощните разходки с Алекс са си като в доброто старо време. Още по-прекрасни са след дъжд, по почти празните улици. Кестените вече узряват и снощи ми замириса на есен, но още ми се диша лято, гори, море и слънце.
(Мусака и мастика с айран!)
От време на време ми е сладкогорчиво. Заспива ми се в неговия потник. През нощта захладнява, аз го завивам, той ме прегръща и така до сутринта, когато трябва да става за работа, но не можем да се отпрегърнем и времето свършва като цигара...

Чета: Стайнбек (Мураками го изоставих за малко)
Слушам: Саундтрака на Californication