Не се сърдете на август, че беше малко намръщен и се правеше на октомври. Месецът ми тъгуваше, защото не успях да отида на море. Плановете са, за да се провалят - доказано и изпитано многократно.
Приятелите обаче са мед за душата. Особено когато оплескаш нещата. Още обаче разрешавам дилемата - доброглупавостта недостатък ли е или положителна черта?
Така де. Няма море, но поне Шумен е все така прекрасен, а нощните разходки с Алекс са си като в доброто старо време. Още по-прекрасни са след дъжд, по почти празните улици. Кестените вече узряват и снощи ми замириса на есен, но още ми се диша лято, гори, море и слънце.
(Мусака и мастика с айран!)
От време на време ми е сладкогорчиво. Заспива ми се в неговия потник. През нощта захладнява, аз го завивам, той ме прегръща и така до сутринта, когато трябва да става за работа, но не можем да се отпрегърнем и времето свършва като цигара...
Чета: Стайнбек (Мураками го изоставих за малко)
Слушам: Саундтрака на Californication
Няма коментари:
Публикуване на коментар