Знаеш ли, принце,
когато те няма,
всяка вечер измислям си сънища
още преди да затворя очи...
И все тъй са цветни и хубави,
че забравям дори да заспя
и напръсти в мечтите ми
се изнизва гузно нощта.
Знаеш ли, принце,
щом стане тихо във замъка
и щом всички дълбоко заспят
(и даже добрата орисница),
тогава най ми се иска
да тръгна към тебе със всичките
останали сили
на една благородна принцеса.
И не знам вярваш ли, принце,
но даже ще хвърля
пантофките стъклени,
за да мога към тебе
да бягам по-лесно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар