Понякога по стъклата
на оранжевите ми очила
полепва прах от сивите улици,
през които пътуват мислите ми.
В тях има много черни тревоги,
които една по една се мъча да трия.
А всяка прилича на другата
и даже напомнят на зрънцата черен пипер
в лютеницата на баба,
които отделях в страни на чинията.
И когато изчистя стъклата им
отново се вижда голямото оранжево слънце
и то все така отразява усмивката ми
и запалва горчивите мисли
с портокаловия сок на лъчите си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар