Омръзна ми от рошавото себе си,
което стиска във юмрук ръка,
но го размахва само и единствено
в лицето си пред огледалото...
И ми се ще да бъда дръзката,
присвила устни пред нечестното.
Да се разправя с него мъжката,
а не да го отмина със наведена глава.
Така и нощем в мрачните безсъници,
ще ме поглежда новото величие
и като с куката на въдица
ще ме лови както преди сънят.
Омръзна ми от кратки пътища,
където ми се пречка лесното
да се оборя пред самата себе си
и да докажа неоткритите си истини.
И още малко и ще имам силите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар