Дълга се оказа зимата.
Студът е напукал ръцете ми
и бавно се спуска във мислите.
Изгубвам се по бялото
на снежните преспи,
докато стана малка, далечна точица...
На леда се подхлъзват мечтите ми,
а нощем ми тракат зъбите
(не знам дали от студеното
или от страх, че те няма до мене...).
Остана ми само да чакам,
но знам че във чакане
се изплъзнаха толкова мигове,
безвъзвратно отлитнаха...
Събирам последните сили
за онзи незабравимия ден,
когато отново ще оживеят
цветовете на детското ми вдъхновение...
*Снимка: art.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар