Събирам в шепи тишината си,
която ме научи да говоря.
Тя има много повече за казване
от всички неродени спорове.
Затварям себе си във кръгчета
и ги рисувам бавно по гърба ти.
И там се татуират във безкрайности
любов, тръпчивото, смеха ни.
А щом разцъфнат незабравките
ще има вече кой да помни
нежноаприлските ни мигове
и светлосините следобеди...
Няма коментари:
Публикуване на коментар