Прекрасно знам, че гоня вятъра,
че се изгубвам във безсмислици.
че има Бог,
но няма истина,
че съм от плът и кръв,
но вътре в мен е прашно от илюзии.
И знам си даже силите,
които стигат точно колкото
да се потърся в хората
и през нощта да ме преследват мислите
за ненамерени душевни отпечатъци.
И безнадеждно чакам да открия
непреходното във отлитащите
през пръстите ми мигове...
kakvo e tova koeto namirame kogato se subudim sled sunia ot koito ne mojem oste da se ottursim kato ot kapkite sled leten dujd, hei pishesh krasivo sakash se subudih i vidah sebesi v dumite ti napisani na edin duh moje bi ili sled nqkoi sun razroshil dobroto v teb prevurnal te stisnat umruk. Iskam da ti dam malko slunce, znam che si imash no tova mi se iska
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване