Край на деня. Точка. С лека мускулна треска на ръцете пиша тези редове. Навън вали (нещо).
Прекрасен музикален фон, докато в главата ми пулсират останали въпроси от деня: от една лекция за Ницше, Фройд и Шопенхауер, от един философски разговор с шоколад, вино и Ани, от едно случващо се пред очите ми влюбване, от знаците, да, пак знаците ("които винаги отсъстват на важните човешки кръстопътища", късметче от Лаваца).
Самота ли е, когато го сънуваш 20 поредни дни?
Хайде да заспиваме, мили мои въпросителни.
*Снимка: http://browse.deviantart.com/photography/?q=lonely&order=9&offset=72
Няма коментари:
Публикуване на коментар