Какво ли е

Възрастна жена на средата на шосето.
Настъпва дългата дръжка на чантата си.
Оглежда се, но не търси посока.
Насреща и съм аз.
Тичаща, целуваща младостта си.
Спъваща се в снега от бързане.
Направо летя с палтото си като на Нео.
А тя прави бавни ситни крачки и настъпва дългата дръжка на чантата си.
Госпожо, добре ли сте?
О да, просто изтървах автобуса.
1 и 5.
Последният е бил преди най-малко час.
Качвам я в едно такси, до съседния квартал е.
Или поне така твърди.
Баба веднъж ми каза, че не всеки е късметлия да намери голямата си любов.
Така ли се оглеждаме по средата на пътя си - без посока, ако това не се случи?
А може би просто Той, малко разтревожен, че още не се е прибрала, я е чакал в малката им гарсониера с две чаши чай и затоплени завивки…

*Снимка: http://browse.deviantart.com/photography/?q=snow%20night&order=9&offset=24#/d2mcvmi