"A smile from a veil?
Do you think you can tell?"
помъдрели са сълзите ми
в тази вечер
в която съм
на двадесет и две
пораснала достатъчно
да плача
на онзи Pulse на Флойд
(тогава съм била на 4)
как искам да си тук
е толкова достатъчно
очите плуват в
чисти
като неосъзнати спомени
сълзи
от колко много хора празнота
изморих усмивката си
(изтърках я от суета)
сега я пазя
ще бъде нежна
когато тихо пак
ми предстоиш
Няма коментари:
Публикуване на коментар