чува ли се морското въздишане
откъсващо се
от белите ми дробове
а тъгата ми по синьото
по чисто голите вечери
останали съблечени
само по звезди
и се чува още, знам,
свистенето на влака
напомнящо че няма време
да обиколим всички курорти
и малки градове
и да снимаме
котките им по паветата
в багажа ми обаче
винаги има място
за още малко пясък миди
и за
много
теб
Няма коментари:
Публикуване на коментар