Всеки път запечатвам тези очи, ловци на усмивките ми. Помнещи всички места, на които трябва да се върнем, дори и задрямалите слънчеви села, неподозиращи
за мъглите в планината над тях.
Вълшебна оставам там, в зеленото на дъжда. Тихо мечтаеща. Със задействани от любов светкавици в очите.
Лятото - прашните влакове, пътя, горите и шепичка море.
От където и да го погледна, в сърцевината му си все ти.
*Снимка
Няма коментари:
Публикуване на коментар