Мислите за съществуващи невероятни за ума ми места, за острови, които поглъщат хора, за шерпи, които носят тежкия багаж на самонадеяни алпинисти, за тъмните води на океани, които може би никога няма да вдишам, за чисти реки, в които никога няма да хвърлям камъчки и да гледам как пръстените от вълнички се увеличават.. тези мисли са спасяващо дистанциращи. От лудостта и глупостта, която всеки ден отваря голямата си освирепяла уста, за да те погълне.Скоро ще си представям и него някъде там в полите на френските Алпи.
Ако се страхуваш, не означава непременно, че се съмняваш. Понякога страхът е просто от нетърпение да мине страшното.
Скоро навярно ще пия повече вино, ще започна да пиша повече, ще се науча да свиря на китара (зле), ще тичам повече, ще се усмихвам рано сутрин, защото съм го сънувала...
И всичко благодарение на това, че ме научи да мисля разстоянията ни толкова топли, с толкова любов и трепет за разказване...
*Снимка
Няма коментари:
Публикуване на коментар