Cntrl

Дълги бели нощи, разтуптяващи сърца. През булото от мъгли наднича още сняг.
Премисляш отново и отново вече дълго премисляните възможни провали.
Облекчението след евентуалния успех е спасяващо и лекуващо.
Всичко в главата ми е просто разбърканост и никъде няма бягство от нея. Да владееш контрола на мислите си - това ли е прекия път към щастието?
Тази вечер е най-спокойната ми от толкова време насам. Снимките от планината не са просто спомени - те са като лакмуса, реагират на всякаква свръхчувствителност.
Да се науча да запълвам празнотите без теб с повече теб. Лесно е, когато си толкова много неща едновременно.

*Снимка