Някогашно

Меки спомени от едно отдавнашно семейно пътуване до Котел ме приютявят насред усещането за самотност - бухвам се в тях като в купчина есенни листа. Там  в една малка стара къща, пълна с медицински книги, наследени от дядо ми, препрочитани от чичо ми, оставам сама в най-тихата стая и пиша картичка от Жеравна и смешни и наивни стихове... Така ми се приисква отново семейно пътуване по места, пълни с разкази за някогашна младост, с ракия навън под цъфнали дървета и чисти от ежедневие мисли.

Малките селца около Свежен, през които минахме този уикенд, ми напомниха колко е вълшебно на места с история. Възрастен човек седи на трикрако столче пред дървената врата на къщата си, а магарето му пасе на полянката пред него, двама пълни мъже с бира в ръка на пейката с гледка към планината, кафетата, в които имаш чувство, че времето е спряло на първа програма... 

Опитвам се да запечатвам тези пълни с живот картини, да вдишвам дълбоко нетипичния за януари мартенски въдух и да не искам нищо повече.