На сбогуване с 2014

Протягам ръка, за да помахам за спомен на несъвършенствата на 2014г. Онези, които я направиха толкова чаровна, весела, намигваща с изненади. От удобния диван вкъщи до елхата, сгушена на топло, традиционно по това време на годината хвърлям погледи назад към

отминаващото. Снегът бавно започва да затрупва всички онези неща, които имам нужда да превъзмогна - страхът от неуспехите, честата загуба на мотивация, залитането настрани от себе си заради вечната виеща се към нищото спирала на бързащия живот. Настройвам се на вълна нов живот (the best is always yet to come). С вълнение и малко предварителна носталгия усещам, че е станало време да порасна, да приемам на сериозно бъдещето, да не разчитам единствено на чувството, че всичко в живота просто се нарежда. И пълна с очакване стоя пред себе си. Празниците дават време за мечтаене, от което така дълго съм имала нужда. Мечтаене за простички неща, което да освободи стегнатото от безсмислени сложности сърчице. Новогодишните пожелания отключват истинското значение на това колко е важно да имаш здраве, дом и семейство, да бъдеш приятел, да търсиш щастието във всеки един ден.

Прегръщам живота с крила, готова да полетя към 2015 :)