Спускам се между колите по улицата
От време на време прескачам по задръстените от
коли тротоари
С мисълта за това колко е тесен пътя към тясната ми стая
Оставям да ме опръска с кал някакъв засилен
Не ми се крещи след него
Затова се усмихвам
И без това палтото ми е мръсно
И прескачам локвите в тъмното
После танцувам в асансьора
Малко спасително пространство в което пътувам
сама
И си мисля
Колко е хубаво да не си ядосан
Няма коментари:
Публикуване на коментар