19 април

 В компютърния сервиз
техникът ми крещи
крещи че е професионалист
професионализмът му крещи от километри

в този свят на нелюбезност
е трудно да си добър клиент
какво остава за добър човек

 * * *
В метрото
бащата закрива с ръка очите на детето си
казва му "не гледай така хората"
любопитството днес
е просто признак на лошо възпитание

***

В БДЖ
смесват се
гласове
дъждове
залези
и железници
ще затворя очи и по-цяла
ще съм вкъщи

*Снимка

котешки случайности

"каквото е такова"

вече знам
колко точно струва
мълчанието между километрите
нетърпението в слушалката
невъзможността от докосване

месеци и дни са заседнали като буци в гърлото
тукисега е дъждовно и споменно

всичко изглежда нищо и никакво
като глътката вино след всяко пресъхнало "чао"
на което му липсват дланите ти върху гърба ми

но щом всяка сутрин
все още мога да те вдишам
(слял си се с мириса на пролет и дъжд)
всяко отсъствие
е просто временно
"каквото е такова"

*Снимка

С вълците

цялата кънтя от безтегловни звуци
и те отмервам с обратното броене на луните
в които се оглеждат гладните ми вълци
с гума за молив опитвам се да трия  
по черните мастилени петна от дните
докато в мене още океанморедуша неравноделно диша

а сутрин стъклото на света е замъглено
и е трудно в мъгли от хора да те търся

(и без това все нямам лист и химикал да те запиша)

и без да мигнат тази нощ ще вият

 *Снимка

Струва си

Сок от моркови вместо вино. И това ще мине.
Няма и една сериозна причина да не съм доволна от живота.
Само ако ходех по-изправена, ако бях по-съсредоточена, ако можех да съм на повече места едновременно, ако не се чувствах толкова лош човек напоследък.. щеше да е перфектно. Но няма перфектно. Има старание.
Не знам дали това е хубаво или лошо. Както и дали е хубаво или лошо, че не мога да се опомня колко много ми липсваш всъщност. Тези букви в монитора, тази засичаща картина в скайп... трябва да се задоволя с тях още няколко месеца. Мина един... Пораснах няколко пъти и се смалих два пъти повече. Грапава съм от опити за променяне. Да променя начина, по който световъртежите наоколо се вливат в мен, начинът, по който реагирам, когато ми е страшно, начинът, по който (не)слушам хората.
Липсват ми стиховете, тишината и мускулната треска.
Но знам, че наваксването с тези неща и теб ще бъде по-хубаво от всичко, което съм имала.
Струва си.