МимоЛятно

Събуждам се. По-влюбена от снощи.
Мирише на кафе и бързане за работа.
Но знам, изтръгна ли стрелките,
безпомощно увиснали на циферблата,
ще се превърне във безвремие и тази събота.
А лятото е хубаво.
И щом привечер небето стане розово,
започва да ухае на шепоти и
нежни споделености.
А мимоЛЕТНО, знам, ще се изплъзне всеки миг.
Разходки посреднощ.
Смехът по пейките.
И водораслите в косата,
и пясъкът в обувките...
А лятото е хубаво.
Дори в онези недоспали сутрини
(особено ако се будя някъде до теб)
и във онези нощи, в които
ти се иска да препиваш с тишина.
Да, лятото е хубаво
и е с вкуса на бяло вино,
което гъделичка като дантелата
на бяла лятна рокля...

И всяка есен може да прилича на предишната,
но лятото... е винаги различно.

Ще се превръщам в дъжд

Гърми. И думите валят във мен.
Докато спиш,
не искам да заспя,
защото става мигновенно ден.
Във стаята нахлува дъжд,
и става още по-приятно с теб.

И вече знам,
във промеждутъка на
някоя самотна нощ,
ще се промъквам тук,
превърнала се в капки дъжд.

Зелено

Разхождат ме прашните улици,
сблъсквали смешни случайности
и разминали толкова влюбени
във геометрията на града.
Тя измерва до точност въздишките
и оставя без въздух
всяка цветна окръжност мечтаене.
И се взирам в небето -
та нали то навсякъде все си е същото.
В него се вливат вълните
на прошепнато във очите „обичам те”
и последвало тъжно сбогуване.
Там се гонят душите на птиците
и се рее всяко мое сънуване,
във което ме учиш
да плувам в зеленото,
да греба тишината със пръсти
по бреговете от глухарчета,
да премълчавам тайно красотата
на слънчевите зайчета,
които винаги се отпечатват
по матовата кожа,
по луничките...

И в този сън
рисувам най-красивия си стих.
Но всъщност знам,
че ще ми свършат думите,
ще изтекат от вените
и ще се влеят
в онова небе
в онова зелено.
И ще останат само спомени,
в които никога не можем
да сме същите.

като лято предишно

миналото ми
недей си измисля
като лято предишно
или песен вече изпята
с теб е различно
знам и това си го чувал
но ми вярвай
изгуби се в косите ми
ще те търся във вятъра
ще те нося в дните си
съвсем обикновените

и мечтай ме
някак неповторяема

А някой в Холивуд

Броиш
утъпканите в скука часове
и преминаващи бегом минути.
Навън е юни в края си,
но някой е окраднал слънцето.
Заради някого.

(Благодаря ти.
Отива ми на блясъка в очите,
когато се оглеждам в твоите.)

Юли. Със студена бира във ръка,
изтегнал се е на шезлонга си
и наблюдава зад тъмни очила
момичетата с плажни рокли,
които вятърът разбърква в хаос
пред жадните очи на минувачите.
На пейката във морската
ще има двама влюбени
и много гладни гълъби.
А те и двамата
не подозират, че някой в Холивуд
измисля филм за тях.

А като дойде август...
Ще се превръщам тихо в песен
всеки път, когато залезът отваря с огнени лъчи
очите ни към хоризонтите.

И някой някъде ще изкрещи:
Животът е
обърнат пясъчен часовник.