Среща

Гъделичка ме мисълта за теб
и се усмихвам сутрешно под завивките.
Навън е мрачен март,
потънал в безразличие,
но още ме крепи надеждата,
че вечер е уютно винено
и само някаква си къса вечност
препречва пролетта ни мислено.

И този гъдел е така приятен
(усмихваш се на себе си, за „глупости”)
и докато е още топло сутрешно,
изпивам със кафето всички трудности,
които ме делят от срещата ни.
Затова те моля, не забравяй
да чакаш в 3 часа следобед
на онзи петък,
когато снегът се с стопил
и слънцето напича по врата ти.