За мене си представата за дъжд,
когато вечер пролетта е в черно-бяло,
а аз за теб съм някакъв далечен път,
по който трудно винаги се е вървяло.
А всъщност съм от времето изгубена минута,
молитва, някога изречена с очи
и зная само, че не спирам да се лутам
дори когато слънцето ми в себе си държиш.
За мене си забравяне на всичко друго
и избледнява онзи друг живот,
а аз за теб съм просто... чудо
и скрита някъде дълбоко мъничко любов.
Но в тази кална нощ каквато и за теб да бъда
те моля, просто разбери:
Не съм измислица или пък плод на твоя лудост,
а истина, която може да боли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар