Слънцето стои като закачено
точно пред моя прозорец.
Лъчите му бавно проникват
в мислите ми
и там се гонят из
мрачното пространство.
Постепенно обаче започвам
да виждам в жълто-лимонено
и онова между нас
междувселенско растояние
вече не ми се вижда толкова голямо.
И ето, представям си,
че ти ме намираш.
То е ясно,
ще се ориентираш по слънцето.
И виждам, че и на теб
ти е писнало страшно от лутане.
Знам едно място,
много пъти насън съм го виждала.
Хайде, ти ще ме заведеш,
а аз ще ти се разказвам по пътя
(защото ти не обичаш да говориш за себе си).
Само моля те, не спирай да ме вярваш,
защото аз съм вече... изпренадеяна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар