5.05.2012 г.

Снощи


Хладният мирис на дъжд, който прониква в порите на кожата и инжектира спокойствие. Замайвам се от смрачаващото се небе.
Изведнъж ми се струва, че съм толкова изморена. Най-голямото предизвикателство в живота - да се научим на чакане. Досега никога не съм успявала. Само защото не вярвам в търпението. Винаги ме е било страх, че прекаленото самообладание води до хладнокръвие.

А любовта е топлокръвие.

Липсва ми бягството в Него. Разстоянието е протяжна мисъл.

*Картина

Няма коментари:

Публикуване на коментар