Става въпрос за това, че се събудих в отвратително неамбициозно и безразлично към света, хората, себе си, тялото ми настроение. Че усмивката ми беше на цяло море разстояние.
Но става въпрос и за това, че някак си мислено си бих два шамара в огледалото, сложих си очна линия, вмъкнах се в чорапогащник /егати ужасната за писане дума/ и после цял ден summer and it’s raining.
Усмихвам се и се надъхвам яко с ендорфини. Наречи го позитивно мислене, наречи го женски глупости.
Съгласявам се с него. Има неща, и места, и хора за преодоляване. И хоп, разливам си бирата. Разлятата бира не се връща обратно в чашата, но нещата, местата и хората... могат да се връщат обратно. Всичко е до помисляне, до поискване.
Става въпрос и за още нещо. Става въпрос за това, че като се замисля за него, се задъхвам, изчервявам се и не мога да си скрия проклетата трапчинка.
Става въпрос за това, че има две очи, които те мислят, и това... това така приятно стига...
Няма коментари:
Публикуване на коментар