Накрая лятото винаги се оказва една случайно промъкнала се прохладна нощ. Около плажа. На пейка пред някоя хижа. Когато оставиш погледа ти да потъне в звезди за малко повече, неусетно става есен. И сякаш никога нищо никак не е било...
Лятото се опитвам да го всмуквам бавно със сламката от коктейла. Но никога не ми се получава: докато се обърна, в чашата е останал само леда.
Лятото е търсене, ново, живец. И щурец.
Тюркоаз.
Рокля, розово, радост.
Всеки път да ти бъда различна и лятна, да съм далечен спомен и ново вълнение.
Всеки път, когато те изпълва носталгия по нас, да е с вкус на копнежи.
Всеки път да познаваш настроението ми по това колко точно трепери гласа ми и колко здраво стискам ръката ти в моята.
Всеки път да има как да избягаме.
Да заравяме ръце в коси и да се сънуваме...
*Снимка
Няма коментари:
Публикуване на коментар