докато премигвам разказите ти вечеробичам да се плъзгам по течението
на препускащите ти мисли
те са като онези старопланински коне
далеч от погледите
(сигурно е прекрасно
животът ти да бъде една поляна свобода
и стръкове нежност за закуска)
срещнали сме се
по простото правило на малкия свят
а усещането е за
толкова повече предреченост
Няма коментари:
Публикуване на коментар